Господари (на чуждото)

Jan 24, 2017, 11:10 AM 2017-01-24T23:34:13+02:00

Poetry » Love

605 0 4

От година съм като закотвен,

не помръдвам от своето място.

Уж с всички, а вечно самотен,

и с бъдеще доста неясно.

Казват ми, че изпаднал съм в дупка,

според мене направо е яма.

И сърцето не спира да тупка,

а тя е досущ глухоняма.

Нито вижда моите усилия,

нито чува зова ми отчаян.

Романтика в мен и той милия,

все се лута пиян и замаян.

Начало на края задава се,

почнàл съм да се примирявам.

Загърбил самочувствие, его,

С преклонена глава преминавам.

Зад гърба ми ме сочат с пръстите,

с тях довчера посочваха нея.

Чудеха ѝ се, даже се кръстеха,

че не е стигнала апогея си.

Младост, че с мен пропилява,

за нищо аз не съм ставал.

Стигна до нея таз' врява,

че с потъващ кораб съм плавал.

Повярва любовта ми на думите

на някакви тъжни създания...

и днеска отново в устите им,

само че с нови предания.

Хората все ще говорят,

на нас остава да преценим.

Нашия живот ли ще водят

или сами да му се насладим...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nadka_shu (Надежда Атанасова)

2017-01-24T18:57:44+02:00

Харесва ми! Дерзай!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-24T18:24:42+02:00

Интересно!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-24T16:05:32+02:00

Така е - хората все ще говорят. Поздравления! Хареса ми!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-01-24T13:09:50+02:00

За чуждите лесно се говори, а за своите се мълчи. Харесах!