AirDreamer (Серафим Аянски)
52 39
24.01.2017 г., 11:10 ч.  

Господари (на чуждото) 

  Поезия » Любовна
606 0 4

От година съм като закотвен,

не помръдвам от своето място.

Уж с всички, а вечно самотен,

и с бъдеще доста неясно.

 

Казват ми, че изпаднал съм в дупка,

според мене направо е яма.

И сърцето не спира да тупка,

а тя е досущ глухоняма.

 

Нито вижда моите усилия,

нито чува зова ми отчаян.

Романтика в мен и той милия,

все се лута пиян и замаян.

 

Начало на края задава се,

почнàл съм да се примирявам.

Загърбил самочувствие, его,

С преклонена глава преминавам.

 

Зад гърба ми ме сочат с пръстите,

с тях довчера посочваха нея.

Чудеха ѝ се, даже се кръстеха,

че не е стигнала апогея си.

 

Младост, че с мен пропилява,

за нищо аз не съм ставал.

Стигна до нея таз' врява,

че с потъващ кораб съм плавал.

 

Повярва любовта ми на думите

на някакви тъжни създания...

и днеска отново в устите им,

само че с нови предания.

 

Хората все ще говорят,

на нас остава да преценим.

Нашия живот ли ще водят

или сами да му се насладим...

 

 

 

 

 

© Серафим Аянски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??