31 мая 2017 г., 20:04

Град

2.4K 3 7

Бетонни кули с облаците сливат се

и скриват се зад планини от прах,

пушек от комините издига се

и въздуха прогонва със замах.

 

Шумът на мощните автомобили

притъпява вътрешната тишина,

в която надълбоко хората са скрили

останките от разрушените сърца...

 

Изкушения ни дебнат постоянно

от витрините, рекламните пана,

те предлагат щастие измамно,

погубващо човешката душа...

 

Кръчми, барове и дискотеки -

там изпива се и малкото морал.

Тежест си придават хора леки

и на ценностите казват ''Чао!''...

 

Градът голям към себе си ни дърпа

обещавайки ни блясък и охолство, лукс,

но зад лукса крие се опърпан

дрипльо, хванал грешен автобус...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви и се радвам, че въпреки малко неприятната си тематика, стихотворението ви е харесало!
  • Прекрасно описано и много вярно
  • Тежест си придават хора леки

    и на ценностите казват ''Чао!''... Страхотно е... и много вярно! Поздрав и хубава вечер!
  • Благодаря на всички за добрите отзиви! Иначе - да, тези картини наистина засядат на гърлото, като си помисли човек колко порочен е всъщност живота в ''модерния и развит град'', колко недостатъци се крият зад иначе лъскавата му и привлекателна обвивка. Защото е факт, че в голямото населено място може да има от пиле мляко, както е приказката, може да има най-луксозните хотели и заведения и какво ли още не, но си има и немалко минуси...
  • Правдиви картини,засядащи на гърлото...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...