31.05.2017 г., 20:04

Град

2.4K 3 7

Бетонни кули с облаците сливат се

и скриват се зад планини от прах,

пушек от комините издига се

и въздуха прогонва със замах.

 

Шумът на мощните автомобили

притъпява вътрешната тишина,

в която надълбоко хората са скрили

останките от разрушените сърца...

 

Изкушения ни дебнат постоянно

от витрините, рекламните пана,

те предлагат щастие измамно,

погубващо човешката душа...

 

Кръчми, барове и дискотеки -

там изпива се и малкото морал.

Тежест си придават хора леки

и на ценностите казват ''Чао!''...

 

Градът голям към себе си ни дърпа

обещавайки ни блясък и охолство, лукс,

но зад лукса крие се опърпан

дрипльо, хванал грешен автобус...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и се радвам, че въпреки малко неприятната си тематика, стихотворението ви е харесало!
  • Прекрасно описано и много вярно
  • Тежест си придават хора леки

    и на ценностите казват ''Чао!''... Страхотно е... и много вярно! Поздрав и хубава вечер!
  • Благодаря на всички за добрите отзиви! Иначе - да, тези картини наистина засядат на гърлото, като си помисли човек колко порочен е всъщност живота в ''модерния и развит град'', колко недостатъци се крият зад иначе лъскавата му и привлекателна обвивка. Защото е факт, че в голямото населено място може да има от пиле мляко, както е приказката, може да има най-луксозните хотели и заведения и какво ли още не, но си има и немалко минуси...
  • Правдиви картини,засядащи на гърлото...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...