31.05.2017 г., 20:04

Град

2.4K 3 7

Бетонни кули с облаците сливат се

и скриват се зад планини от прах,

пушек от комините издига се

и въздуха прогонва със замах.

 

Шумът на мощните автомобили

притъпява вътрешната тишина,

в която надълбоко хората са скрили

останките от разрушените сърца...

 

Изкушения ни дебнат постоянно

от витрините, рекламните пана,

те предлагат щастие измамно,

погубващо човешката душа...

 

Кръчми, барове и дискотеки -

там изпива се и малкото морал.

Тежест си придават хора леки

и на ценностите казват ''Чао!''...

 

Градът голям към себе си ни дърпа

обещавайки ни блясък и охолство, лукс,

но зад лукса крие се опърпан

дрипльо, хванал грешен автобус...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и се радвам, че въпреки малко неприятната си тематика, стихотворението ви е харесало!
  • Прекрасно описано и много вярно
  • Тежест си придават хора леки

    и на ценностите казват ''Чао!''... Страхотно е... и много вярно! Поздрав и хубава вечер!
  • Благодаря на всички за добрите отзиви! Иначе - да, тези картини наистина засядат на гърлото, като си помисли човек колко порочен е всъщност живота в ''модерния и развит град'', колко недостатъци се крият зад иначе лъскавата му и привлекателна обвивка. Защото е факт, че в голямото населено място може да има от пиле мляко, както е приказката, може да има най-луксозните хотели и заведения и какво ли още не, но си има и немалко минуси...
  • Правдиви картини,засядащи на гърлото...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...