31.05.2017 г., 20:04

Град

2.4K 3 7

Бетонни кули с облаците сливат се

и скриват се зад планини от прах,

пушек от комините издига се

и въздуха прогонва със замах.

 

Шумът на мощните автомобили

притъпява вътрешната тишина,

в която надълбоко хората са скрили

останките от разрушените сърца...

 

Изкушения ни дебнат постоянно

от витрините, рекламните пана,

те предлагат щастие измамно,

погубващо човешката душа...

 

Кръчми, барове и дискотеки -

там изпива се и малкото морал.

Тежест си придават хора леки

и на ценностите казват ''Чао!''...

 

Градът голям към себе си ни дърпа

обещавайки ни блясък и охолство, лукс,

но зад лукса крие се опърпан

дрипльо, хванал грешен автобус...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и се радвам, че въпреки малко неприятната си тематика, стихотворението ви е харесало!
  • Прекрасно описано и много вярно
  • Тежест си придават хора леки

    и на ценностите казват ''Чао!''... Страхотно е... и много вярно! Поздрав и хубава вечер!
  • Благодаря на всички за добрите отзиви! Иначе - да, тези картини наистина засядат на гърлото, като си помисли човек колко порочен е всъщност живота в ''модерния и развит град'', колко недостатъци се крият зад иначе лъскавата му и привлекателна обвивка. Защото е факт, че в голямото населено място може да има от пиле мляко, както е приказката, може да има най-луксозните хотели и заведения и какво ли още не, но си има и немалко минуси...
  • Правдиви картини,засядащи на гърлото...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...