May 31, 2017, 8:04 PM

Град

  Poetry » Civic
2.4K 3 7

Бетонни кули с облаците сливат се

и скриват се зад планини от прах,

пушек от комините издига се

и въздуха прогонва със замах.

 

Шумът на мощните автомобили

притъпява вътрешната тишина,

в която надълбоко хората са скрили

останките от разрушените сърца...

 

Изкушения ни дебнат постоянно

от витрините, рекламните пана,

те предлагат щастие измамно,

погубващо човешката душа...

 

Кръчми, барове и дискотеки -

там изпива се и малкото морал.

Тежест си придават хора леки

и на ценностите казват ''Чао!''...

 

Градът голям към себе си ни дърпа

обещавайки ни блясък и охолство, лукс,

но зад лукса крие се опърпан

дрипльо, хванал грешен автобус...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калински All rights reserved.

Произведението е включено в:

„ЧоВечност”

„ЧоВечност”
BGN 8.00
4.3K 1 1

Comments

Comments

  • Благодаря ви и се радвам, че въпреки малко неприятната си тематика, стихотворението ви е харесало!
  • Прекрасно описано и много вярно
  • Тежест си придават хора леки

    и на ценностите казват ''Чао!''... Страхотно е... и много вярно! Поздрав и хубава вечер!
  • Благодаря на всички за добрите отзиви! Иначе - да, тези картини наистина засядат на гърлото, като си помисли човек колко порочен е всъщност живота в ''модерния и развит град'', колко недостатъци се крият зад иначе лъскавата му и привлекателна обвивка. Защото е факт, че в голямото населено място може да има от пиле мляко, както е приказката, може да има най-луксозните хотели и заведения и какво ли още не, но си има и немалко минуси...
  • Правдиви картини,засядащи на гърлото...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...