Грешка

18 мая 2011 г., 22:37

Поэзия » Любовная

567 0 0

Край тебе хора, а всъщност колко сам си,

колко жалък и фалшив.

Край тебе врява, шум, забава,

живееш за мига, живота сив!

Залъгваш се, блуждаеш и не осъзнаваш,

примиряваш се с всяко нещо,

а той - животът си минава…

Е, да, да се греши било човешко.

Не съм аз тая, дето ще те съди.

Каквото можех за теб направих.

На Господ е най-тежката присъда -

аз пак си те пожалих!