Край тебе хора, а всъщност колко сам си,
колко жалък и фалшив.
Край тебе врява, шум, забава,
живееш за мига, живота сив!
Залъгваш се, блуждаеш и не осъзнаваш,
примиряваш се с всяко нещо,
а той - животът си минава…
Е, да, да се греши било човешко.
Не съм аз тая, дето ще те съди.
Каквото можех за теб направих.
На Господ е най-тежката присъда -
аз пак си те пожалих!