18.05.2011 г., 22:37

Грешка

696 0 0


 

Край тебе хора, а всъщност колко сам си,

колко жалък и фалшив.

Край тебе врява, шум, забава,

живееш за мига, живота сив!

Залъгваш се, блуждаеш и не осъзнаваш,

примиряваш се с всяко нещо,

а той - животът си минава…

Е, да, да се греши било човешко.

Не съм аз тая, дето ще те съди.

Каквото можех за теб направих.

На Господ е най-тежката присъда -

аз пак си те пожалих!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жасмина Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...