JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4014
28 июн. 2018 г., 22:46  

Гроб за самовила 

  Поэзия » Другая
1291 11 26

Помниш ли ме още – лекокрила веда – 
слънце ясно беше бялата ми пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин те оставях оскотял и беден.

 

Мрежи ти заплитах с тънките си пръсти,
вадех ти душата – пуста опустяла.
Не, не бях змеица, нито дива хала,
но край мене попът тайно все се кръсти.

 

Град ли ме посипа, гръм ли ме подпали,
та изпи до капка живите ми сили?
Сянка пожелах си. Но за самовила
сянката тежи, а гроб е всяко тяло.

 

Помниш ли ме? Виж ме – лекокрила веда.
Вплете ме в зида на бялата си къща.
Ала нощем горе песните ме връщат,
дето ветровете вечно ще преследвам.
 

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведението е включено в:
Сънят на Медуза
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Книги
Сънят на Медуза
8,00 BGN
  1659  3  4 
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??