JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
28.06.2018 г., 22:46 ч.  

Гроб за самовила 

  Поезия » Друга
1452 11 26

Помниш ли ме още – лекокрила веда – 
слънце ясно беше бялата ми пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин те оставях оскотял и беден.

 

Мрежи ти заплитах с тънките си пръсти,
вадех ти душата – пуста опустяла.
Не, не бях змеица, нито дива хала,
но край мене попът тайно все се кръсти.

 

Град ли ме посипа, гръм ли ме подпали,
та изпи до капка живите ми сили?
Сянка пожелах си. Но за самовила
сянката тежи, а гроб е всяко тяло.

 

Помниш ли ме? Виж ме – лекокрила веда.
Вплете ме в зида на бялата си къща.
Ала нощем горе песните ме връщат,
дето ветровете вечно ще преследвам.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Сънят на Медуза
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Книги
Сънят на Медуза
8,00 лв.
  1886  3  4 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??