13 сент. 2011 г., 21:45

Грях 

  Поэзия
569 2 10

Нима е грях да те обичам,

да мисля все за теб, нима е грях.

Какво  ли в тебе ме привлича

след толкова години, не разбрах?

 

Препускам задъхана, пенлива,

като река към вълшебни  брегове,

укротените удари на  сърцето

да почувствам в твоите ръце...

 

Странно!... След толкова години

поникват бурени, изгарят треви,

в душата ми прозорец отвори

и гледка прекрасна си ти...

 

Как искам винаги да ме откриеш

и вярвам - няма да сгрешиш,

когато като с тайнствена магия

с усмивката си ме дариш.

 

Нима е грях да те обичам,

да мисля все за теб, нима е грях...

Ще бъда твоя,  страшно искам -

да бъдеш мой единствен грях!

 

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??