Грях
Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива,
като река към вълшебни брегове,
укротените удари на сърцето
да почувствам в твоите ръце...
Странно!... След толкова години
поникват бурени, изгарят треви,
в душата ми прозорец отвори
и гледка прекрасна си ти...
Как искам винаги да ме откриеш
и вярвам - няма да сгрешиш,
когато като с тайнствена магия
с усмивката си ме дариш.
Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях...
Ще бъда твоя, страшно искам -
да бъдеш мой единствен грях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
