M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Sep 13, 2011, 9:45 PM

Грях

  Poetry
758 2 10

Нима е грях да те обичам,

да мисля все за теб, нима е грях.

Какво  ли в тебе ме привлича

след толкова години, не разбрах?

 

Препускам задъхана, пенлива,

като река към вълшебни  брегове,

укротените удари на  сърцето

да почувствам в твоите ръце...

 

Странно!... След толкова години

поникват бурени, изгарят треви,

в душата ми прозорец отвори

и гледка прекрасна си ти...

 

Как искам винаги да ме откриеш

и вярвам - няма да сгрешиш,

когато като с тайнствена магия

с усмивката си ме дариш.

 

Нима е грях да те обичам,

да мисля все за теб, нима е грях...

Ще бъда твоя,  страшно искам -

да бъдеш мой единствен грях!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0