10 апр. 2025 г., 07:48

Грях

371 0 0

Боли.

Тежко боли.

Като в мрак непрогледен

сякаш се давя - не мога

да дишам.

Но очите ме гледат, няма как да избягам.

Падам на колена и през

сълзи едвам говоря - как да си простя?

Как на всеки друг лесно е, а аз

по тръни вървя?

Но Бог не наказва оня, когото

мрази.

Страх, страх.

Как с чиста съвест да си простя?

И пак се моля, и пак падам.

Как ли не се отказа Той от мен?!

Блажени бедните по дух, 

тяхно е небесното царство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bozhidar Delchev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...