Боли.
Тежко боли.
Като в мрак непрогледен
сякаш се давя - не мога
да дишам.
Но очите ме гледат, няма как да избягам.
Падам на колена и през
сълзи едвам говоря - как да си простя?
Как на всеки друг лесно е, а аз
по тръни вървя?
Но Бог не наказва оня, когото
мрази.
Страх, страх.
Как с чиста съвест да си простя?
И пак се моля, и пак падам.
Как ли не се отказа Той от мен?!
Блажени бедните по дух,
тяхно е небесното царство.
© Bozhidar Delchev All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
