Боли.
Тежко боли.
Като в мрак непрогледен
сякаш се давя - не мога
да дишам.
Но очите ме гледат, няма как да избягам.
Падам на колена и през
сълзи едвам говоря - как да си простя?
Как на всеки друг лесно е, а аз
по тръни вървя?
Но Бог не наказва оня, когото
мрази.
Страх, страх.
Как с чиста съвест да си простя?
И пак се моля, и пак падам.
Как ли не се отказа Той от мен?!
Блажени бедните по дух,
тяхно е небесното царство.
© Bozhidar Delchev All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
