Боли.
Тежко боли.
Като в мрак непрогледен
сякаш се давя - не мога
да дишам.
Но очите ме гледат, няма как да избягам.
Падам на колена и през
сълзи едвам говоря - как да си простя?
Как на всеки друг лесно е, а аз
по тръни вървя?
Но Бог не наказва оня, когото
мрази.
Страх, страх.
Как с чиста съвест да си простя?
И пак се моля, и пак падам.
Как ли не се отказа Той от мен?!
Блажени бедните по дух,
тяхно е небесното царство.
© Bozhidar Delchev All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
