Боли.
Тежко боли.
Като в мрак непрогледен
сякаш се давя - не мога
да дишам.
Но очите ме гледат, няма как да избягам.
Падам на колена и през
сълзи едвам говоря - как да си простя?
Как на всеки друг лесно е, а аз
по тръни вървя?
Но Бог не наказва оня, когото
мрази.
Страх, страх.
Как с чиста съвест да си простя?
И пак се моля, и пак падам.
Как ли не се отказа Той от мен?!
Блажени бедните по дух,
тяхно е небесното царство.
© Bozhidar Delchev All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
