Грях

Боли.

Тежко боли.

Като в мрак непрогледен

сякаш се давя - не мога

да дишам.

Но очите ме гледат, няма как да избягам.

Падам на колена и през

сълзи едвам говоря - как да си простя?

Как на всеки друг лесно е, а аз

по тръни вървя?

Но Бог не наказва оня, когото

мрази.

Страх, страх.

Как с чиста съвест да си простя?

И пак се моля, и пак падам.

Как ли не се отказа Той от мен?!

Блажени бедните по дух, 

тяхно е небесното царство.