18 нояб. 2010 г., 07:21

GSM диалог от върха

743 1 9

“Ех, мамо,

 каква красота!

Достигнах върха,

 ти да знаеш!

Да можех

 като орел

 да полетя

 и да се слея

с прелестта!

Защо не роди ме

 с крила –

по цял ден

 да се рея

 в простора,

 да преоткривам

 всеки миг света,

да нося добро

 на земните хора?”

 

“Ех, сине,

щастлив ти бъди

 да ходиш

 горд и изправен,

 човечен,

с високи мечти,

 те всекиго

 на Бога

 правят равен!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...