“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех
като орел
да полетя
и да се слея
с прелестта!
Защо не роди ме
с крила –
по цял ден
да се рея
в простора,
да преоткривам
всеки миг света,
да нося добро
на земните хора?”
“Ех, сине,
щастлив ти бъди
да ходиш
горд и изправен,
човечен,
с високи мечти,
те всекиго
на Бога
правят равен!”
© Росица Танчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
