“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех
като орел
да полетя
и да се слея
с прелестта!
Защо не роди ме
с крила –
по цял ден
да се рея
в простора,
да преоткривам
всеки миг света,
да нося добро
на земните хора?”
“Ех, сине,
щастлив ти бъди
да ходиш
горд и изправен,
човечен,
с високи мечти,
те всекиго
на Бога
правят равен!”
© Росица Танчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
