“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех
като орел
да полетя
и да се слея
с прелестта!
Защо не роди ме
с крила –
по цял ден
да се рея
в простора,
да преоткривам
всеки миг света,
да нося добро
на земните хора?”
“Ех, сине,
щастлив ти бъди
да ходиш
горд и изправен,
човечен,
с високи мечти,
те всекиго
на Бога
правят равен!”
© Росица Танчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
