18.11.2010 г., 7:21

GSM диалог от върха

741 1 9

“Ех, мамо,

 каква красота!

Достигнах върха,

 ти да знаеш!

Да можех

 като орел

 да полетя

 и да се слея

с прелестта!

Защо не роди ме

 с крила –

по цял ден

 да се рея

 в простора,

 да преоткривам

 всеки миг света,

да нося добро

 на земните хора?”

 

“Ех, сине,

щастлив ти бъди

 да ходиш

 горд и изправен,

 човечен,

с високи мечти,

 те всекиго

 на Бога

 правят равен!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...