18.11.2010 г., 7:21

GSM диалог от върха

744 1 9

“Ех, мамо,

 каква красота!

Достигнах върха,

 ти да знаеш!

Да можех

 като орел

 да полетя

 и да се слея

с прелестта!

Защо не роди ме

 с крила –

по цял ден

 да се рея

 в простора,

 да преоткривам

 всеки миг света,

да нося добро

 на земните хора?”

 

“Ех, сине,

щастлив ти бъди

 да ходиш

 горд и изправен,

 човечен,

с високи мечти,

 те всекиго

 на Бога

 правят равен!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...