Гълъбов пух по пътя ни лунен

donchevav (Венета)
82 558

19 апр. 2014 г., 22:46

Поэзия » Любовная

690 0 2

На този, който все още ме води

по гълъбов пух към Луната

Казваш, че имаме всичко и аз

вярвам в това – но все гледам луната

как пълна-препълнена, намига към нас,

но нямаме шанс – вкопани в земята.

Луната – Земята – денят ни – нощта –

с прибежки животът край нас отминава.

Ту хванем му края – ту пак за беда

опашката дяволска в нас контра остава.

И мислим си – споко – и утре е ден,

и лягаме кротко, бесовете приспали,

но в утрото дебне зад вратата стаен

нов възел от грижи – и пак на педали.

Не, няма да стане – животът пред нас

превърнахме в ластик - да ни заблуждава,

че още е дълъг, опъвайки с бяс

парчето, което все по-малко остава.

Сменихме горенето в делника къс

с празно очакване, с надежди неясни.

Към риск и печалба изгубихме хъс –

дори да поспорим е вече опасно.

Аз с котки, ти – с гълъби – тъй се тешим,

че нещо в живота си все още правим.

И май не остана за какво да скърбим,

какво да запомним, какво да забравим.

И все пак, когато изгрее луна

и влезе в очите ти светла пътека,

аз виждам как тръгва по нея една

душа още млада, ефирна и лека.

И слагам в дланта ти аз моята длан,

повярвала – имаме шанс и надежда.

С гълъбов пух е пътят постлан,

по който към лунния свят ме повеждаш.

donchevav (Венета)

2014-04-20T19:55:56+03:00

Благодаря много.Христос воскресе!
dancheto65 (Йорданка Цонева)

2014-04-20T09:50:53+03:00

Житейски изстрадано, докосващо, истинско, с хубава поанта:"И слагам в дланта ти аз моята длан, повярвала - имаме шанс и надежда." Поздравления!