Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
19 мая 2022 г., 15:44

Hебрежно, гръмко и със стил 

  Поэзия » Другая
518 1 6

Сърце не вземам, друже и език на заем,
 в главата ми по-силно бръмбари бръмчат.
Едва ли не от проходилките се знаем.
Кажи ми как е в подредения ти свят?

 

Да седнем казваш. Хайде, по цигара давай,
по-хубави и млади ще сме в тоя дим.
Жена ти, милата защо стои такава?
Не ни е виждала как фас един делим.

 

Ех, стари друже, нещо много е неловък,
момента, или си се някак променил.
В очите натежават капчици олово,
но тръгвам си небрежно, гръмко и със стил.

 

А после, друже, после... Нас ни няма вече,
акорд последен поостанал току-виж,
додето — "Тя е луда, знам, но е далече" –
смирено, тихо на жена си обясниш.    

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??