Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
19.05.2022 г., 15:44 ч.

Hебрежно, гръмко и със стил 

  Поезия » Друга
516 1 6

Сърце не вземам, друже и език на заем,
 в главата ми по-силно бръмбари бръмчат.
Едва ли не от проходилките се знаем.
Кажи ми как е в подредения ти свят?

 

Да седнем казваш. Хайде, по цигара давай,
по-хубави и млади ще сме в тоя дим.
Жена ти, милата защо стои такава?
Не ни е виждала как фас един делим.

 

Ех, стари друже, нещо много е неловък,
момента, или си се някак променил.
В очите натежават капчици олово,
но тръгвам си небрежно, гръмко и със стил.

 

А после, друже, после... Нас ни няма вече,
акорд последен поостанал току-виж,
додето — "Тя е луда, знам, но е далече" –
смирено, тихо на жена си обясниш.    

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??