13 авг. 2020 г., 07:25

Хербарий

1.4K 13 21

Събирам си лятото в шепа небе.

Обличам се с изгреви сутрин.

Нуждая се само от малко море

от цвят тъмно син - пеперуден.

 

Светулкови гривни и Еньов венец.

В очите - безброй персеиди.

Изграждам си спомен от пясък в дворец

обсипан с рапани и миди.

 

Подсвирквам си щурчови песни. И тях

ще пазя в бял плик с маргаритки.

Извезвам росата и лунния прах.

Събирам си слънце на китки -

 

нуждая се просто от снопче лъчи...

И много дъга. Нека има.

Запазвам си всичко. В сърце и в очи.

Събирам си лято за зима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...