Aug 13, 2020, 7:25 AM

Хербарий

  Poetry
1.4K 13 21

Събирам си лятото в шепа небе.

Обличам се с изгреви сутрин.

Нуждая се само от малко море

от цвят тъмно син - пеперуден.

 

Светулкови гривни и Еньов венец.

В очите - безброй персеиди.

Изграждам си спомен от пясък в дворец

обсипан с рапани и миди.

 

Подсвирквам си щурчови песни. И тях

ще пазя в бял плик с маргаритки.

Извезвам росата и лунния прах.

Събирам си слънце на китки -

 

нуждая се просто от снопче лъчи...

И много дъга. Нека има.

Запазвам си всичко. В сърце и в очи.

Събирам си лято за зима.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...