Hесрета

17 февр. 2025 г., 19:48

Поэзия » Философская

62 2 2

В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава
на никого букет един.
Сама сред людската гълчава,
цветче е, крехко. С поглед син.
Дори да я погледне някой,
през рамо. От немай къде:
Хей, бягай малката, не чакай,
цветенца никой не яде. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Hесрета

Искате да прочетете повече?

Предложения