Hесрета
В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава
на никого букет един.
Сама сред людската гълчава,
цветче е, крехко. С поглед син.
Дори да я погледне някой,
през рамо. От немай къде:
Хей, бягай малката, не чакай,
цветенца никой не яде.
А тя стои. Навън се мръква
и вие вятърът от студ,
звънар в притихналата църква,
камбана бие, като луд,
молитва еква, топла близка,
студена зима, ранен мрак...
Ех, вярващи... под тънка ризка,
перца от ангел стиска пак,
детето. Тътри към дома си,
несретата на този свят,
сълзица светла ще накваси,
кокиченце и хляб баят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
