17 нояб. 2022 г., 10:45

Хиената

448 0 2
                                   ХИЕНАТА

                        (за хората-хиени)

 

Едно животно дребно от рода на куче,

но не съвсем на него то прилича.

Петнисто, грозно, природна грешка една,

нито куче, нито вълк но част от фауната.

 

Със звуците си то ни отвращава,

сякаш на своите то се подиграва.

Една издънка на животните в рода,

живее и оцелява , истината е това.

 

На глутници те нападат и лъва,

тези мизерни и жалки същества.

Усетят ли му смелостта бягат веднага,

спасяват поединично своята кожа.

 

Има и много хора като тях подли и зли нали,

които лаят само когато са много, но са жалки.

Те бързо бягат в опасност останали сами,

и хилят се и се спасяват, остават си малки.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...