12 янв. 2011 г., 15:44

Homo faber родих се

1.6K 0 28

Homo faber родих се

 

                                    ***

 

Наиграх се на роли, човече:

всеки ден бях различен и нов...

Но поредната маска се свлече,

щом залитнах в поредния ров.

 

Днес отказвам да бъда Христос:

галилейската дреха раздирам...               

Днес се моля – за пост съм готов,

с покаяние в храма се спирам...

 

Тази роля май пò ми подхожда:  

наживях се като богочовек...

Homo faber съм аз – зла рожба

на кошмарния двайсети век.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В дълбоки води плуваш!
    За мен беше удоволствие да прочета, Плами!
    Поздравления!
  • Без коментар! Невероятно...
    БЪДИ !!!
  • Поздравления, Плами! Хубаво е, че посягаш и към други теми. Успешно! Ив
  • idemidoidemi (Идеми Дойдеми), единствено поради пословичната ми скромност не те призовавам изрично да четеш, а и да го правиш по-внимателно, някои мои обяснителни коментари! емотикон "изчервяване" (от скромност)
  • !!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...