Вдъхновено от
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=192176
с благодарност
Танцуват...
танцуват снежинките бавно,
ефирно и леко флиртуват с нощта...
Под борови клони,
натежали от бяло,
щедро натрупани преспи искрят...
Не спира снегът
да се сипе беззвучно...
Гората замряла е в снежна нега...
И толкова тихо е
в зимната сгушеност...
И толкова чисто е в мойта душа.
Трепти хризантемно
в камината пламък...
С мека нежност вае в душите следа -
една зимна нощ,
топлота и мълчание...
в един снежен свят, познал любовта...
© Елена Гоцева Все права защищены