31.08.2021 г., 13:10 ч.
Хроника на една раздяла
Небето се прегърби като старец
когато ти замина.
Луната полудя и ме попари,
а слънцето изстина.
Уж мъничка любов, почти нищожна
в космичните простори,
а как така успя, кажи ми, Боже,
света ми да събори.
И времето затътри си нозете,
притихнало и болно.
Това, да нямаш никой да ти свети,
обръща всеки полюс.
Не знаех, че боли от звездопада.
Че мъката е сива.
По всяка скáла нощите са хладни
щом някой си отива.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Свързани произведения
715
7
10
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ето това е да рисуваш с думи! 🙂
-
Еха, много ви благодаря, наистина!
Вале, няколко пъти го променях от едното на другото и накрая остана това..🙂 -
Прекрасна поезия!
-
Хубаво! Много!
-
Все съм мислела, че трябва нещо да се преживее, за да се опише толкова истинско! А ти, Меги, така добре си изразила твоята лирическа, че всеки ред звучи като сентенция!.../"По всяка скала нощите са хладни, щом някой си отива.." или "..да нямаш никой да ти свети, обръща всеки полюс.."/Разкош!
-
Хубаво е, една корекция, ако позволиш
Това, да нямаш нЯкой да ти свети, -
Иска ми се още малко да беше по-дълъг този стих. Защото го прочетох три пъти с удоволствие. И да, не ми стигна.
Красива, космическа тъга. -
Хубав стих! Поздравления!
-
Разкошно е, Меги! Искрено те поздравявам!
-
Много впечатляващо!
-
"Уж мъничка любов, почти нищожна
в космичните простори,
а как така успя, кажи ми, Боже,
света ми да събори." ..така е с малките неща, които са голяма работа... Въздействащо. Благодаря, Меги. -
"По всяка скáла нощите са хладни
щом някой си отива."
Прекрасен стих! -
Благодаря ви!
-
" Уж мъничка любов"..., а толкова боли и остава следи като звездопада! Прекрасно!
-
!
-
Прекрасно е, Меги! 💕Браво!👏😄
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
