Aug 31, 2021, 1:10 PM  

Хроника на една раздяла 

  Poetry » Love
1306 10 16
Небето се прегърби като старец
когато ти замина.
Луната полудя и ме попари,
а слънцето изстина.
Уж мъничка любов, почти нищожна
в космичните простори,
а как така успя, кажи ми, Боже,
света ми да събори.
И времето затътри си нозете,
притихнало и болно.
Това, да нямаш никой да ти свети,
обръща всеки полюс. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  924  17 
  834  10 
Random works
: ??:??