Хубави неща
В прозореца ми тихичко наднича,
залязващ ден, с последното кафе.
Той знае, че Луната го обича,
застила ложе - звездно кадифе.
Със свойта крехка арфа среброструнна,
ще го приспи в косите на нощта.
Пред утрин крадешком ще го целуне,
за да сънува хубави неща.
Танцуваща бреза ще го събуди,
от гъделичкащ вятър, нежен смях,
звездите - отлетели пеперуди,
ще търси той, любимата сред тях.
И мед ще капне златна пчелна пита,
щом слънцето от изток се роди.
Денят ми светъл по света ще скита,
човешките души да подслади.
На сенчица Луната заприлича,
лице девиче - в облачен воал.
И знам, денят ми докато обича,
ще знае, че с причина е изгрял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
