Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
20.04.2020 г., 12:46 ч.  

Хубави неща 

  Поезия » Друга
508 6 13

В прозореца ми тихичко наднича,
залязващ ден, с последното кафе.
Той знае, че Луната го обича,
застила ложе - звездно кадифе.

 

Със свойта крехка арфа среброструнна,
ще го приспи в косите на нощта.
Пред утрин крадешком ще го целуне,
за да сънува хубави неща.

 

Танцуваща бреза ще го събуди,
от гъделичкащ вятър, нежен смях,
звездите - отлетели пеперуди,
ще търси той, любимата сред тях.

 

И мед ще капне златна пчелна пита,
щом слънцето от изток се роди.
Денят ми светъл по света ще скита,
човешките души да подслади.

 

На сенчица Луната заприлича,
лице девиче - в облачен воал.
И знам, денят ми докато обича,
ще знае, че с причина е изгрял.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??