16 июн. 2011 г., 20:09

Художник

1K 0 7


 

Отново ме рисуваш, просто с устни

извайваш с финес всичкото от мен,

а после нежно с пръстите изкусни

рисунката довършваш възхитен

 

Ех, как уютно ми е в твойте мисли

в неземни кътчета, божествен рай,

където обичта си сме пренесли,

където няма щастието край...

 

Обичай ме все толкоз ненаситно,

рисувай ме, мечтай ме и копней,

и зимата ще мине неусетно,

щом пламъкът любовен пак ни грей.

 

Завинаги си остани художник,

картина недовършена да съм за теб,

за мен да си мечтания любовник,

с любов за теб да пиша всеки ред.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...