16 июн. 2011 г., 20:09

Художник

1K 0 7


 

Отново ме рисуваш, просто с устни

извайваш с финес всичкото от мен,

а после нежно с пръстите изкусни

рисунката довършваш възхитен

 

Ех, как уютно ми е в твойте мисли

в неземни кътчета, божествен рай,

където обичта си сме пренесли,

където няма щастието край...

 

Обичай ме все толкоз ненаситно,

рисувай ме, мечтай ме и копней,

и зимата ще мине неусетно,

щом пламъкът любовен пак ни грей.

 

Завинаги си остани художник,

картина недовършена да съм за теб,

за мен да си мечтания любовник,

с любов за теб да пиша всеки ред.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...