Художник
Отново ме рисуваш, просто с устни
извайваш с финес всичкото от мен,
а после нежно с пръстите изкусни
рисунката довършваш възхитен
Ех, как уютно ми е в твойте мисли
в неземни кътчета, божествен рай,
където обичта си сме пренесли,
където няма щастието край...
Обичай ме все толкоз ненаситно,
рисувай ме, мечтай ме и копней,
и зимата ще мине неусетно,
щом пламъкът любовен пак ни грей.
Завинаги си остани художник,
картина недовършена да съм за теб,
за мен да си мечтания любовник,
с любов за теб да пиша всеки ред.
© Ирена Георгиева All rights reserved.
