Хуморески...
Паднах. Коленете си ожулих.
Голяма работа - поредният урок.
Следващия път - на ролери ще се кача,
дори и каска ще си сложа.
Да видим този път -
кой ще победи?!
Болката?! На нея обръч ще й дам,
нека около себе си се завърти.
Така, набрала скорост, ще се смъкне
на земята, където нея ще я заболи.
Нека и на колене да постои,
да види хубаво ли е, дали?!
Самотата ли?! О, самотата!
Тя бухалки дървени си проси.
Нека с тях да пожонглира,
отдавна, както с мен си позволява.
Аз със щастието ще пофлиртувам,
дойде и моят ред. Така поне си мисля.
Покорно чакала съм на опашка,
пред мене даже пускала съм други.
Но вече стига благородство,
преситих се да се изхранвам със преструвки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
