11.09.2008 г., 15:29

Хуморески...

1.9K 0 7

Паднах. Коленете си ожулих.

Голяма работа - поредният урок.

Следващия път - на ролери ще се кача,

дори и каска ще си сложа.

Да видим този път -

кой ще победи?!

Болката?! На нея обръч ще й дам,

нека около себе си се завърти.

Така, набрала скорост, ще се смъкне

на земята, където нея ще я заболи.

Нека и на колене да постои,

да види хубаво ли е, дали?!

Самотата ли?! О, самотата!

Тя бухалки дървени си проси.

Нека с тях да пожонглира,

отдавна, както с мен си позволява.

Аз със щастието ще пофлиртувам,

дойде и моят ред. Така поне си мисля.

Покорно чакала съм на опашка,

пред мене даже пускала съм други.

Но вече стига благородство,

преситих се да се изхранвам със преструвки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...