Хуморески...
Паднах. Коленете си ожулих.
Голяма работа - поредният урок.
Следващия път - на ролери ще се кача,
дори и каска ще си сложа.
Да видим този път -
кой ще победи?!
Болката?! На нея обръч ще й дам,
нека около себе си се завърти.
Така, набрала скорост, ще се смъкне
на земята, където нея ще я заболи.
Нека и на колене да постои,
да види хубаво ли е, дали?!
Самотата ли?! О, самотата!
Тя бухалки дървени си проси.
Нека с тях да пожонглира,
отдавна, както с мен си позволява.
Аз със щастието ще пофлиртувам,
дойде и моят ред. Така поне си мисля.
Покорно чакала съм на опашка,
пред мене даже пускала съм други.
Но вече стига благородство,
преситих се да се изхранвам със преструвки.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
