16 янв. 2018 г., 17:47
Хванах снега за опашката,
сякаш е котенце бяло.
Нищо, че беше уплашен...
Както си бе наваляло –
пърчеше нежно мустаците,
погледът – синьо-сапфирен.
Някъде с наниз от знаци
в стъпките вятър засвири.
Ласкаво то се усмихваше,
мъркаше гласно зверчето.
Въздухът станал бе стихов,
щом стихове му зачетох. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация