16 янв. 2018 г., 17:47

Хванах снега за опашката

545 3 17

Хванах снега за опашката,

сякаш е котенце бяло.

Нищо, че беше уплашен...

Както си бе наваляло –

пърчеше нежно мустаците,

погледът – синьо-сапфирен.

Някъде с наниз от знаци

в стъпките вятър засвири.

Ласкаво то се усмихваше,

мъркаше гласно зверчето.

Въздухът станал бе стихов,

щом стихове му зачетох.

Слушаше много внимателно,

махайки нервно с опашка.

После главата заклати,

кимайки ми по хлапашки.

Мигна с окото сапфирено,

сякаш видя ме под лупа.

Времето бяло не спира –

в косите ми се натрупва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алекс, да напръчиш нещо, хм, не е таковане, а... ами, да го напръчиш, т.е. да го изправиш в определена посока. Ама и аз как ти го обясних... Леле-мале!
  • Хаха, много сладко стихче! Но знаеш ли по нашия край какво означава " пърчеше"? ))) Хахаха, как ме разсмя! Ами означава... хайде де, как да го кажа по-културно... таковане )))
  • Благодаря, Меги!
  • Красивичко!
  • Мило плевелче, благодаря!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...