Хванах снега за опашката
Хванах снега за опашката,
сякаш е котенце бяло.
Нищо, че беше уплашен...
Както си бе наваляло –
пърчеше нежно мустаците,
погледът – синьо-сапфирен.
Някъде с наниз от знаци
в стъпките вятър засвири.
Ласкаво то се усмихваше,
мъркаше гласно зверчето.
Въздухът станал бе стихов,
щом стихове му зачетох.
Слушаше много внимателно,
махайки нервно с опашка.
После главата заклати,
кимайки ми по хлапашки.
Мигна с окото сапфирено,
сякаш видя ме под лупа.
Времето бяло не спира –
в косите ми се натрупва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
))) Хахаха, как ме разсмя! Ами означава... хайде де, как да го кажа по-културно... таковане 
