Провокирано от топлия
стих „За красотота"
на mariniki (Магдалена Костадинова)
Макар
и без зной,
и без омара
вървя и търся
красотата -
тя по всичките посоки
на света е разпиляна.
Вървя...
пак път си проправям.
Пътища недосънувани
(всеки полъх приласкавам).
Бленувайки мечти,
затворени
в топли одежди лъчи.
И четири радеещи,
зелени очи...
© Любослава Все права защищены