Сентполия (Любослава) Сентполия (Любослава)
37
Dec 30, 2007, 3:34 PM

И без зной, и без омара

  Poetry
1.1K 0 12

 

                                                                               Провокирано от топлия
                                                                              стих „За красотота"
                                                                              на mariniki (Магдалена Костадинова)


Макар
   и без зной,
и без омара
  вървя и търся
красотата -
  тя по всичките посоки
на света е разпиляна.
Вървя...
пак път си проправям.
Пътища недосънувани
(всеки полъх приласкавам).
Бленувайки мечти,
затворени
в топли одежди лъчи.
И четири радеещи,
                    зелени очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0