Dec 30, 2007, 3:34 PM

И без зной, и без омара

  Poetry
1.1K 0 12

 

                                                                               Провокирано от топлия
                                                                              стих „За красотота"
                                                                              на
mariniki (Магдалена Костадинова)


Макар
   и без зной,
и без омара
  вървя и търся
красотата -
  тя по всичките посоки
на света е разпиляна.
Вървя...
пак път си проправям.
Пътища недосънувани
(всеки полъх приласкавам).
Бленувайки мечти,
затворени
в топли одежди лъчи.
И четири радеещи,
                    зелени очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...