6 июн. 2017 г., 11:11  

И двамата допускахме грешки...

651 2 5

И Ти и Аз

допускахме грешки...

Разминавахме се

все на инат...

Все си доказвахме

нещо...

Изричахме думи

тежки...

Обичахме се...

Аз в моята стая - сама!

Ти в твоята - сам!

Обичахме се

поотделно...

През стените

си шепнехме...

Ела при мен...

Но никой

не направи

първата крачка...

Ти - хлапак,

а Аз - хлапачка...

По детски някак си...

Дните минаваха леко,

но нощите...

Тези проклети нощи

помня ги още...

Очите,

впити в небето...

И толкова много

въпроси

в сърцето...

Така станах

студена...

Така стана

студен...

От любовта ти

изморена...

От любовта ми

изморен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...