6 июн. 2017 г., 11:11  

И двамата допускахме грешки...

645 2 5

И Ти и Аз

допускахме грешки...

Разминавахме се

все на инат...

Все си доказвахме

нещо...

Изричахме думи

тежки...

Обичахме се...

Аз в моята стая - сама!

Ти в твоята - сам!

Обичахме се

поотделно...

През стените

си шепнехме...

Ела при мен...

Но никой

не направи

първата крачка...

Ти - хлапак,

а Аз - хлапачка...

По детски някак си...

Дните минаваха леко,

но нощите...

Тези проклети нощи

помня ги още...

Очите,

впити в небето...

И толкова много

въпроси

в сърцето...

Така станах

студена...

Така стана

студен...

От любовта ти

изморена...

От любовта ми

изморен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....