Jun 6, 2017, 11:11 AM  

И двамата допускахме грешки...

  Poetry
643 2 5

И Ти и Аз

допускахме грешки...

Разминавахме се

все на инат...

Все си доказвахме

нещо...

Изричахме думи

тежки...

Обичахме се...

Аз в моята стая - сама!

Ти в твоята - сам!

Обичахме се

поотделно...

През стените

си шепнехме...

Ела при мен...

Но никой

не направи

първата крачка...

Ти - хлапак,

а Аз - хлапачка...

По детски някак си...

Дните минаваха леко,

но нощите...

Тези проклети нощи

помня ги още...

Очите,

впити в небето...

И толкова много

въпроси

в сърцето...

Така станах

студена...

Така стана

студен...

От любовта ти

изморена...

От любовта ми

изморен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...