31 мая 2019 г., 11:21

И някъде към края... 

  Поэзия » Другая
361 5 6

Усещам, ще подпали залезът

изписания лист на този ден

и там ще изгорят онези бунтове,

които търсят страсти и оръжия

в очите ми, родили субективност.

Ще станат пепел действията, думите,

признанията, дадени пред себе си,

платените застои и промени,

поделяни ръка, усмивка, къшей...

Усещам, ще подпали залезът

тефтерчето на съвест и желания

и някъде към края ще останат

в очакване белеещите страници.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, Колко много приятели са почели с внимание този стих!
    Когато го писах, бях с усещането, че е много важно да се споминеш преди смъртта , за да разбереш, че смърт няма
    Скоро един приятел написа така:
    Няма живот след смъртта - има само любов!
    И мисля, че ако вярваме в това, дребните ни страсти няма да имат значение!
    Хубава седмица ви желая и много любов!
  • Залезът ще подпали, но очакването е закодирано в утрото, а залезът е само преход към утрото!
  • Уникално!
  • При теб често изпадам в размисли... Докосваш съзнанието!
  • О, жестоко е!Но е част от... живота! И носи непосредствено въздействие и отрезвяващ смут в душата на всяко еуфорично заплесване!
    Малко ме плаши,но пък е с чар!😘
  • И тази различност ти отива! Твоите думи сеят поезия, дори и да не са в мерена реч!
    Подпалват унинието на душата!
Предложения
: ??:??