RainaVakova RainaVakova
94 437
May 31, 2019, 11:21 AM

И някъде към края...

  Poetry » Other
574 5 6

Усещам, ще подпали залезът

изписания лист на този ден

и там ще изгорят онези бунтове,

които търсят страсти и оръжия

в очите ми, родили субективност.

Ще станат пепел действията, думите,

признанията, дадени пред себе си,

платените застои и промени,

поделяни ръка, усмивка, къшей...

Усещам, ще подпали залезът

тефтерчето на съвест и желания

и някъде към края ще останат

в очакване белеещите страници.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • RainaVakova
    RainaVakova
    О, Колко много приятели са почели с внимание този стих!
    Когато го писах, бях с усещането, че е много важно да се споминеш преди смъртта , за да разбереш, че смърт няма
    Скоро един приятел написа така:
    Няма живот след смъртта - има само любов!
    И мисля, че ако вярваме в това, дребните ни страсти няма да имат значение!
    Хубава седмица ви желая и много любов!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Залезът ще подпали, но очакването е закодирано в утрото, а залезът е само преход към утрото!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Уникално!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    При теб често изпадам в размисли... Докосваш съзнанието!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    О, жестоко е!Но е част от... живота! И носи непосредствено въздействие и отрезвяващ смут в душата на всяко еуфорично заплесване!
    Малко ме плаши,но пък е с чар!😘

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0