И някъде към края...

Поезия » Друга

575 5 6

Усещам, ще подпали залезът

изписания лист на този ден

и там ще изгорят онези бунтове,

които търсят страсти и оръжия

в очите ми, родили субективност.

Ще станат пепел действията, думите,

признанията, дадени пред себе си,

платените застои и промени,

поделяни ръка, усмивка, къшей...

Усещам, ще подпали залезът

тефтерчето на съвест и желания

и някъде към края ще останат

в очакване белеещите страници.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

RainaVakova

О, Колко много приятели са почели с внимание този стих!
Когато го писах, бях с усещането, че е много важно да се споминеш преди смъртта , за да разбереш, че смърт няма
Скоро един приятел написа така:
Няма живот след смъртта - има само любов!
И мисля, че ако вярваме в това, дребните ни страсти няма да имат значение!
Хубава седмица ви желая и много любов!

2019-06-03T10:32:43+03:00
palenka (П Антонова)

Залезът ще подпали, но очакването е закодирано в утрото, а залезът е само преход към утрото!

2019-06-01T11:35:35+03:00
Веси_Еси (Еси)

Уникално!

2019-06-01T11:26:55+03:00
rumbic (Руми)

При теб често изпадам в размисли... Докосваш съзнанието!

2019-05-31T18:25:24+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

О, жестоко е!Но е част от... живота! И носи непосредствено въздействие и отрезвяващ смут в душата на всяко еуфорично заплесване!
Малко ме плаши,но пък е с чар!😘

2019-05-31T13:06:03+03:00