16 июн. 2025 г., 00:48  

И по всичките минни полета...

208 0 0

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.

 

Тя плашило е дрипаво, дето
вечно крие в сърцето си път
и отглежда си слънце в небето,
щом стърнищата пламнат от смърт,

 

всички макове с нежност прикрива,
в ален залез превръща ги в звук.
И сред най-обгорената нива,
без да мръдне на хвърлей от тук,

 

с дрехи дрипави, стари и тесни,
а в сърцето му славей гнезди,
с всяка нотичка тъжните песни
стълба правят от сън, от звезди

 

и плашилото тръгва полека,
еднокрако е. С хъс и инат
по далечната светла пътека,
стига, дето мечтите му спят.

 

Сваля тихо каскета опърпан:
Ето, стигнах, любов, в твоя храм.
Нà! Сърцето ми – вързано в кърпа,
свят пребродих – на теб да го дам. 

 

https://youtu.be/IO78znqggGY?si=8-oza6q-k2gOuzyj

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...