Jun 16, 2025, 12:48 AM  

И по всичките минни полета...

  Poetry
206 0 0

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.

 

Тя плашило е дрипаво, дето
вечно крие в сърцето си път
и отглежда си слънце в небето,
щом стърнищата пламнат от смърт,

 

всички макове с нежност прикрива,
в ален залез превръща ги в звук.
И сред най-обгорената нива,
без да мръдне на хвърлей от тук,

 

с дрехи дрипави, стари и тесни,
а в сърцето му славей гнезди,
с всяка нотичка тъжните песни
стълба правят от сън, от звезди

 

и плашилото тръгва полека,
еднокрако е. С хъс и инат
по далечната светла пътека,
стига, дето мечтите му спят.

 

Сваля тихо каскета опърпан:
Ето, стигнах, любов, в твоя храм.
Нà! Сърцето ми – вързано в кърпа,
свят пребродих – на теб да го дам. 

 

https://youtu.be/IO78znqggGY?si=8-oza6q-k2gOuzyj

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....