16.06.2025 г., 0:48  

И по всичките минни полета...

205 0 0

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.

 

Тя плашило е дрипаво, дето
вечно крие в сърцето си път
и отглежда си слънце в небето,
щом стърнищата пламнат от смърт,

 

всички макове с нежност прикрива,
в ален залез превръща ги в звук.
И сред най-обгорената нива,
без да мръдне на хвърлей от тук,

 

с дрехи дрипави, стари и тесни,
а в сърцето му славей гнезди,
с всяка нотичка тъжните песни
стълба правят от сън, от звезди

 

и плашилото тръгва полека,
еднокрако е. С хъс и инат
по далечната светла пътека,
стига, дето мечтите му спят.

 

Сваля тихо каскета опърпан:
Ето, стигнах, любов, в твоя храм.
Нà! Сърцето ми – вързано в кърпа,
свят пребродих – на теб да го дам. 

 

https://youtu.be/IO78znqggGY?si=8-oza6q-k2gOuzyj

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...