24 февр. 2015 г., 23:23

И тази година

506 0 8

И тази година дряна разцъфна.

Гората оголена с цвят украси!

И от днес в гората живеца човешки

с перото на птица усмивки лъжовни дари!

Дрянът дърво тъй жилаво здраво

във времето сложно, трудно и бурно -

успя да запази своята чест...

Да се вкорени със здрави жили,

да бъде живец! Устоите свой -

със сила дори ...

Запазва си правото пръв да цъфти.

Макар че последен плодът ще узрее -

той пак ще го пази да оцелее...

Народът наш на дрян ми прилича.

Уж иска, уж може... обича.

Но кисел живец във него върви.

Силен да бъде да стиска -

с надеждата чиста че ще узрее-

за бъдеще ново за по-светли дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Народът наш на дрян ми прилича.

    Уж иска, уж може... обича.

    Но кисел живец във него върви.

    Силен да бъде да стиска -

    с надеждата чиста че ще узрее-

    за бъдеще ново, за по-светли дни."
    ----------------------------------------------------------
    Уникален стих,съдържа актуално послание, много сполучливи метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички ви за топлите коментари .Радвам се че ви имам!!!До нови стрещи!
  • " Народът наш на дрян ми прилича.

    Уж иска, уж може... обича.

    Но кисел живец във него върви.

    Силен да бъде да стиска -

    с надеждата чиста че ще узрее-

    за бъдеще ново за по-светли дни."
    Ще бъде, Ангел! Ще бъде, ще има надежда за по- светли дни! Поздравления!
  • Поздрави и от мен за интересния философски стих, Ачо!
    Дано да се окажем жилави като дряна и да оцелеем в това размирно време.
    Хубава вечер!
  • Много сполучливи сравнения...!!!
    "Народът наш на дрян ми прилича.
    Уж иска, уж може..., да обича.'

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....