Feb 24, 2015, 11:23 PM

И тази година

504 0 8

И тази година дряна разцъфна.

Гората оголена с цвят украси!

И от днес в гората живеца човешки

с перото на птица усмивки лъжовни дари!

Дрянът дърво тъй жилаво здраво

във времето сложно, трудно и бурно -

успя да запази своята чест...

Да се вкорени със здрави жили,

да бъде живец! Устоите свой -

със сила дори ...

Запазва си правото пръв да цъфти.

Макар че последен плодът ще узрее -

той пак ще го пази да оцелее...

Народът наш на дрян ми прилича.

Уж иска, уж може... обича.

Но кисел живец във него върви.

Силен да бъде да стиска -

с надеждата чиста че ще узрее-

за бъдеще ново за по-светли дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Народът наш на дрян ми прилича.

    Уж иска, уж може... обича.

    Но кисел живец във него върви.

    Силен да бъде да стиска -

    с надеждата чиста че ще узрее-

    за бъдеще ново, за по-светли дни."
    ----------------------------------------------------------
    Уникален стих,съдържа актуално послание, много сполучливи метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички ви за топлите коментари .Радвам се че ви имам!!!До нови стрещи!
  • " Народът наш на дрян ми прилича.

    Уж иска, уж може... обича.

    Но кисел живец във него върви.

    Силен да бъде да стиска -

    с надеждата чиста че ще узрее-

    за бъдеще ново за по-светли дни."
    Ще бъде, Ангел! Ще бъде, ще има надежда за по- светли дни! Поздравления!
  • Поздрави и от мен за интересния философски стих, Ачо!
    Дано да се окажем жилави като дряна и да оцелеем в това размирно време.
    Хубава вечер!
  • Много сполучливи сравнения...!!!
    "Народът наш на дрян ми прилича.
    Уж иска, уж може..., да обича.'

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...